Home / Водещи / ТЪЖЕН ПОСЛЕСЛОВ – ЗА ОБЪРКАНИ ХОРА И ЗНАМЕНА

ТЪЖЕН ПОСЛЕСЛОВ – ЗА ОБЪРКАНИ ХОРА И ЗНАМЕНА

Кубрат Пулев в предаването на bTV „Тази сутрин“, днес:
„Не можах да повярвам какви глупости беше написал Кеворкян в един свой коментар.
Той ми е бил като идол, а в един момент да напише такива глупости, направо не мога да повярвам.
Много често срещам такива хора – интелигентни, но объркани… защото са обезверени поради техния опит, това, което са видели през социализма и сега…
Този дълъг житейски опит ги е докарал до там да не вярват в нищо, да не вярват, че България някога може да се оправи …
/край на цитата/.

Пак пред Би Ти Ви Кубрат казва: „Виждах черепа на Фюри през аркадата, която му се отвори“.

И още:„Ще има знаме на всяка държавна сграда, ако аз съм в управлението“.

Да направя едно обобщение – под плющенето на знамената и докато „виждаме“ в черепа на проблема.

Впрочем, бележките по-долу бяха написани по-рано – заради полемиката около предишната ми дописка
„С Кубрат – на път за Рая“ /7 хиляди лайка/.
Кубрат беше само поводът за тази дописка – макар никога да не се обърква и да не говори глупости.
Темата бе друга: Толкова ли са наивни някои, че не схващат, колко фалшива е илюзията за Българския Рай, в който всеки момент ще прекрачим?

Можете да се радвате колкото си щете и на когото щете – но не е лошо и да се огледате наоколо.
Тогава една победа в бокса едва ли ще е достатъчна, за да ви се услади Живота.

Ето ви малко данни, за опресняване на паметта.
400 хиляди от работещите българи получават заплати под линията на бедността.
72 процента от работещите българи имат доходи, по-ниски от издръжката на живота им.
България оглавява най-позорните класации – ранна смъртност, смъртност изобщо, смъртност от онкологични заболявания, смъртност на пътя и пр.
Един милион шестотин шейсет и пет хиляди – толкова са българите, които живеят под прага на бедността. А прагът на бедността е 351, 08 лева средномесечен доход.
1 милион 665 000 души – давате ли си сметка, как живее един човек, който е наритан под прага на бедността?
И още: всяко четвърто българско дете гладува, гладува и всеки втори възрастен българин.
Какво повече е нужно на някои, за да укротят оптимизма си?

Не бива да се задоволяваме с малките радости, те да замъгляват разума ни и да ни правят нечувствителни.
Те са като подаянията, които подхвърлят на Коледа на пенсионерите – питайте ги, правят ли ги по-горди тия огризки или ги обиждат?

Можете да смятате Кубрат за най-великия боксьор, дори за извънземен – нямам нищо против – бил съм му идол, все пак.
Не е лошо обаче да си спомните, или да научите, че в бокса ние сме имали и олимпийски шампиони, като Георги Костадинов, Петър Лесов, Исмаил Мустафов, Даниел Петров. Серафим Тодоров три пъти е бил световен шампион.
Световният шампион Далаклиев бе анализатор на мача.
В йерархията на бокса – като спорт – те стоят по-високо от десетките претенденти от навалицата около шоуто, каквото представлява професионалния бокс.
Впрочем, най-великият – Али, беше олимпийски шампион от Рим, 1960 година.
Джошуа пък бе олимпийски шампион от игрите в Лондон, 2012 година.

Някой подхвърли, че подценявам „българското“ – и това вече е идиотщина.
Аз просто знам и други величини в йерархията на Българския Успех – и изобщо на Българското.
Десетилетия упорито съм работил за утвърждаване образа на тия наши първенци.

Един синковец пък ме съветва да не се бъркам в българските работи?!
Това вече наистина е отвратително.
Повечето от вас ме познават добре.
И вероятно е излишно да се позовавам на Николай Хайтов, който ме поощряваше – неудобно ми е, но ще го цитирам:
„Един от въпросите, които ние разисквахме с Кеворк, беше за гроба на Левски. И мисля, че той го постави този въпрос. Кеворк има някаква слабост към темата за гробовете на националните ни герои и войнишките паметници. Слабостта му към националната тема аз я ценя много… Макар че той е арменец, в доста отношения е по-българин от много българи, които станаха живи еничари“.

Един-двама коментатори искрено ме разсмяха – понеже правят сравнение между Кубрат и мен
Извинявам се, обаче кой е Кубрат в моя занаят?

Вчера Стоичков имаше празник – премиерата на книгата, която написа заедно с известния журналист Владо Памуков.
Стоичков истинска световна звезда ли е – да или не?
Дали ще ви каже обаче, че Раят е на една ръка разстояние – сякаш е бутилка бира.
По-малко ли е направил Стоичков за България – и без да казва колко я обича?

Ами Стефка Костадинова, която повече от 30 години е знамето на световната атлетика с невероятния си рекорд – Стефка, която е непобедена и до днес.
Не ми се вярва тя да ви говори за някакъв Рай.

Когато Българската Мечта се изговаря от спортист, а не от Властник – това означава, че държавата е свършена.

Неуместните мечтания правят услуга на Властниците, на никой друг.
„Мечтайте си – и всичко ще е наред“.
Но не смеят сами да го кажат – доволни са, когато други изговарят тези мечтания. А те се крият зад тях.

Милиони хора обаче живеят не в мечтите си, а в горчилката на живота.

Най-жалкото е, че когато някой не е съгласен с Кубрат, е „червен боклук“ – имаше и такива нелепи коментари.
Опитват се сякаш да го превърнат в знамето на антикомунизма.
То това остава само – да припознаят невинния Кубрат за знаменосец Номер 2 на антикомунизма – и да го сложат редом до Плевнелиев.

Мечтата трябва да съдържа в себе си и известна разумност и честност – иначе ще се превърне в патерица на Властта.
Една читателка, която отвори темата за мечтата, ме пита дали ще се зарадвам, ако Кубрат се домогне до своя Рай.
Разбира се.
Но много повече бих се зарадвал, ако престанат да подхвърлят на нашите бедняци някакви огризки.

Хората, които претендират, че са постигнали нещо не бива да ви натоварват с излишни надежди.
Защото така вършат услуги на ония, които все повече ви отдалечават от Рая – ония които не смеят да произнесат дори думата Народ, за да не се оцапат.

Опитвам се да ви подтикна да размишляваме над горчилката на Живота – защото само така ще се приближим към Истината.
Останалото е млатене с лъжи , шоу и чалга.

Днес Кубрат бил казал още нещо: „Живеем зле, защото сме малко или много дебилни“.
Дебилни?!

Ако в моето студио някой беше нарекъл Народа „дебилен“, нямаше да зяпам мухите – а направо щях да го изгоня.

А знамената нека си плющят…

***
Фотосът горе е от студиото на „Всяка неделя“,
22 декември 2013
***

Кеворк Кеворкян

Check Also

Ноемврийската революция в България

Ескалацията на гражданските протести, започнала на 10 ноември 2018г. по своята същност е израз на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *