Home / Под лупа / Инцидентът в Керченския пролив: причини и последици

Инцидентът в Керченския пролив: причини и последици

До голяма степен, случилото се в Азовско море можеше да се очаква, като за това има поне няколко съществени причини. Първата от тях е вътрешнополитическа за Украйна и е свързана с предстоящите президентски избори в страната.

Последните данни сочат, че рейтингът на сегашния държавен глава Петро Порошенко не нараства, въпреки инициативите му, касащи „украинизацията на страната” (т.е. налагането на украинския като единствен език не само в администрацията, но и в училищата) и създаването на „украинска автокефална църква”, както и реверансите към армията. Всички те бяха насочени именно към подобряване на електоралните позиции на Порошенко в навечерието на изборите, но очевидно не сработиха. Вероятно тъкмо поради това, обкръжението на президента наложи следващата „пробна мярка” в тази посока – въвеждането на ограничено военно положение за срок от 30 дни, след която със сигурност ще последват и други. В тази връзка е много интересно, каква позиция ще заеме украинската опозиция – от една страна, тя очевидно не е склонна да подкрепя политиката на президента, от друга обаче, няма как да се обяви против, защото рискува моментално да бъде обвинена в „национално предателство”. Затова, макар че някои депутати все пак ще гласуват против, а други ще се въздържат, основната част от опозиционерите в Радата ще подкрепят въвеждането на военното положение. При всички случаи обаче, това ще бъде предшествано от остри дискусии и взаимни нападки.

Както е известно, украинските кораби могат да преминават свободно през Керченския пролив, но – съгласно изискванията на международното право, преминаването следва а става „линейно”, т.е. без да се маневрира, както и предварително да се иска разрешение от руската страна и да се тръгва едва след като то бъде получено. Вместо това, украинските бойни катери, не само че не са подали официално искане за подобно разрешение, но и са игнорирали отказа на руснаците да допуснат преминаването им, а на всичкото отгоре са си позволили да осъществяват маневри и да спират в пролива, т.е. поведението им е било откровено провокационно и те очевидно са нарушили границите и териториалните води на Руската Федерация. Ясно е също, че от чисто военна гледна точка, случилото се демонстрира, на първо място, тоталното руско превъзходство по море, дори при положение, че в инцидента не са участвали военни сили на Черноморския флот на Русия, а само патрулни катери на бреговата охрана и Федералната служба за сигурност (ФСБ). Фактът, че сблъсъкът все пак е минал без човешки жертви (седем украински военни моряци са ранени), както и, че всички украински катери са били задържани, пък говори за сравнително високото ниво на провеждане на операцията от руска страна. Разбира се, съвършено очевидно е, че Украйна не може да представлява никаква сериозна конкуренция на Русия по море, както и, че изпратените в Керченския пролив украински моряци просто бяха пожертвани в името на политическата линия, следвана от президента Порошенко. Между другото, според някои руски експерти, Москва едва ли ще ги задържи прекалено дълго и най-вероятно ще ги върне на Украйна. Впрочем, за провокационния характер на украинските действия говори и фактът, че бронираните катери са могли да бъдат доставени до крайната си цел – азовското пристанище Бердянск, и по железопътната мрежа на страната, но Киев съвсем съзнателно не го е направил. Тоест, ако катерите бяха прекосили безпрепятствено пролива, украинските власти щяха да обявят това за своя военно-политическа победа, докато в рамките на сегашния сценарий те се представят за „жертва на руската агресия”.

Що се отнася до позицията на международната общност, следва да отбележа, че кризата в Азовско море възникна не без участието на редица западни държави, чиито представители с редица свои изказвания на практика дадоха карт-бланш за действията на Киев (а донякъде ги и провокираха). Днес повечето от тях призовават за сдържаност, само че съвсем доскоро открито твърдяха, че поведението на Русия в Азовско море е „неправилно”, въпреки, че руснаците само проверяваха, но не задържаха минаващите украински кораби. Разбира се, в Киев ще се опитат да използват максимално тази ситуация за въвличането на ЕС и особено САЩ в конфликта с Москва. Впрочем, възможно е Вашингтон действително да окаже някаква, макар и много ограничена, подкрепа на украинските власти. Американците обаче няма да си позволят да упражнят какъвто и да било военен натиск върху Русия в зоната на Керченския пролив – както заради наличието на Конвенцията от Монтрьо, така и защото, в чисто политически смисъл, за САЩ едва ли е изгодно да се ангажират прекалено с все по-авантюристичната украинска политика. Все пак, възможно е да станем свидетели на поредно разширяване на санкциите срещу Русия, което също е сред целите на Киев.

Ако след въвеждането на ограниченото военно положение в Украйна, ситуацията не се подобри, то ще бъде продължено. За целта обаче ще трябва да се случат някакви нови инциденти, т.е. украинските провокации вероятно ще продължат. Разбира се, Киев не е в състояние да влезе в пълномащабен конфликт с Москва, а вместо това ще предприеме други стъпки – например да изгони някои руски дипломати или (което е далеч по-малко вероятно) да понижи нивото на дипломатическите отношения между двете страни. Възможно е също, да бъдат наложени определени ограничения на пресичането на границата между Украйна и Русия.

В същото време военното положение позволява достатъчно твърдото манипулиране на украинското общество – например, ограничавайки свободата на събиранията, налагане на комендантски час, стриктен контрол върху информационната сфера (включително върху програмите на опозиционните телевизии). Всичко това дава известен карт-бланш на Порошенко, като не бива да се изключва, че в тази ситуация президентските избори могат да бъдат отложени не само с два месеца, а да се проведат чак през есента на 2019, т.е. заедно с парламентарните.

Що се отнася до прогнозите за евентуална ескалация на ситуацията в Източна Украйна (района на Донбас) те са твърде спорни, тъй като в момента провеждането на пълномащабна военна операция в тази част на страна не би било изгодно за никого. Инцидентът в Азовско море, сам по себе си, беше напълно достатъчен за въвеждането на военно положение. Много вероятно е обаче, че подобни изолирани инциденти ще продължат да се случват. В момента Русия демонстрира, че Крим, около който става всичко, представлява своеобразна „червена линия” за нея. Тоест, при нов опит за навлизане в териториалните води или на сухопътната територия на страната, реакцията на Москва ще бъде максимално твърда. Фактът, че руската страна не допусна отстъпление от тази линия означава, че тя не е склонна на никакъв компромис относно Крим, акваторията и пролива.

Тоест, от гледната точка на Русия, развитието на ситуацията изглежда по-скоро позитивно, тъй като тя съумя да демонстрира и отстои въпросната „червена линия”. От своя страна, Порошенко извлече от случилото се определена тактическа и политическа полза, защото получи възможност да въведе военно положение на фона на слабите си електорални позиции, осигурявайки си пространство за маневри с цел тяхното подобряване. Не може и дума да става обаче, за някаква стратегическа печалба за Киев, тъй като случилото се не решава нито един от проблемите на режима. Впрочем, освен всичко друго, съвсем скоро ще бъде приет и държавният бюджет на Украйна за 2019, а въвеждането на военното положение би могло съвсем пряко да повлиияе върху обема на средствата в него, отделени за отбрана. Тоест, макар че в чисто тактически план, Порошенко може да извлече определена полза от ситуацията, в стратегически нещата стоят по много различен начин. След известно време, т.е. не веднага, можем да станем свидетели на нова ескалация на дестабилизацията на Украйна, включително защото значителна част от местния политически елит няма да е доволна от едно прекалено проточило се военно положение.

Сложността на взаимоотношенията между Русия и Украйна се отрази и върху граничните територии и акватории. Става дума и за контрола на границите, и за „замразяването” на съвместните „еврорегиони”, и за статута на Азовско море. След връщането на Кримския полуостров в състава на Руската Федерация през 2014, беше ревизирана и морската граница между двете страни, което провокира бурна реакция сред политическата върхушка в Киев. Успешното изграждане на Кримския мост, редовното задържане на руски търговски и риболовни кораби от украинските граничари, както и военните действия в Донбас доведоха да формирането на принципно нов статут на Азовско море в отношенията между Москва и Киев. Впрочем, нарастваща активност по въпроса за акваторията напоследък започнаха да проявават и редица западни сили, включително ЕС, САЩ и Великобритания. Тоест, въпросът за „върешното” море премина в нов стадий на международния дискурс, като в споровете за неговото решаване се включват все нови играчи.

Малко история

Както е известно, след разпадането на Съветския съюз, акваторията на Азовско море се превърна в спорен въпрос за Русия и Украйна. Все пак, Договорът за приятелство, сътрудничество и партньорство между Москва и Киев от май 1997, както и Договорът за руско-украинската граница от януари 2003, позволиха през декември 2003 в Керч да бъде подписано споразумение за сътрудничество при използването на Азовско море и Керченския пролив. Според него, морето и проливът се признават за историческа акватория на Руската Федерация и Украйна, гарантира се свободното корабоплаване за руските и украински кораби и се регламентира взаимодействието между двете страни сферите на риболовството, навигационното осигуряване, защитата на морската среда, екологичната сигурност, както и провеждането на издирвателно-спасителни операции по море.

В рамките на развитието на регионалната интеграция в периода преди украинската криза от 2014, се обсъждаше и създаването на еврорегион „Азов” с цел възстановяване на пълноценния индустриален потенциал на Азовско море. Инициатори бяха ръководствата на Ростовската (Русия) и Запорожка (Украйна) области, но идеята си остана нереализирана. Пак тогава, украинският консул в Ростов на Дон предложи цялата акватория на Азовско море да бъде включена в еврорегиона „Донбас”, но всички тези проекти бяха прекратени от властите в Киев, след февруарската „революция” през 2014.

Връщането на Крим в състава на Русия, след референдума от март 2014, по принцип би могло да доведе до разрешаването на редица спорни въпроси между двете страни, включително този за принадлежността на Керченския пролив. Новото правителство в Киев обаче, което отказа да признае резултатите от кримския референдум, положи и продължава да полага огромни усилия за създаване на ново огнище на напрежение в региона.

Както е известно, след присъединяването на Крим към Русия северозападната част от акваторията на Азовско море остана под украински контрол. През 2015 зам. председателят на Въховната Рада Андрий Парубий предложи законопроект за денонсиране на руско-украинския договор за сътрудничество в Азовско море и Керченския пролив. Против това се обявиха редица украински силови институции, посочвайки, че то би могло да доведе до блокиране на украинските пристанища. Въпреки това, законопроекът отново беше внесен за разглеждане от Радата през юли 2018у по инициатива на депутати от партия „Самопомощ”. Сред причинте за това, те изтъкнаха изграждането на Кримския мост и „руската намеса в изключителната икономическа зона на Украйна”. Този път срещу законопроекта се обяви украинското Външно министерство, според което денонсирането на договора ще провокира териториален спор с Москва.

В същото време властите в Киев осъществяват политика на милитаризация на региона. Така, през септември 2018, за заседание на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна, беше приет пакет от мерки за засилване на военното присъствие в Азовско море. За целта бе обявено създаването на военноморска база в Бердянск, а определени зони от акваторията започнаха да бъдат затваряни с цел провеждане на артилерийски стрелби. Командващият украинските сухопътни войски генерал Сергей Попко пък съобщи за увеличаване на военния контингент на страната в зоната на Азовско море. На свой ред, т.нар. „постоянен представител на президента на Украйна в Автономна република Крим” Изет Гданов, също призова да се попречи на руските кораби да ползват морската акватория.

Очевидното желание на Киев да си осигури чуждестранно военно присъствие, включително военни кораби на държави членки на НАТО в Азовско море, противоречи на Конвенцията по морско право на ООН от 1982, според която Керченският пролив не може да бъде преминаван от кораби на трети страни. Тоест, евентуалното преминаване на кораби на НАТО също трябва да бъде съгласувано с Москва. Срещу това обаче се обявява украинският външен министър Павло Климкин, според който статутът на Керченския пролив следва да бъде променен от „вътрешен” на „международен”.

Според редица анализатори, ескалирането на конфронтацията по въпроса за преразглеждането на статута на морската акватория от страна на Украйна, среща определена подкрепа от някои държави членки на ЕС и е очевидна пречка за подобряването на отношенията между Москва и Киев. В тази връзка ще напомня за официално приетата резолюция на Парламентарната асамблея на НАТО „срещу изграждането на Кримския мост и руската агресия в Азовско море”.

Към сходна позиция се придържат и редица „еврократи”, така Върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини заплаши с контрамерки срещу Русия във връзка с изострянето на ситуацията в Азовско море. Впрочем, руските действия бяха разкритикувани и от британското Външно министерство. Очевидно, след като темата за Крим все повече губи актуалността си, Брюксел се нуждае от нов повод за антируски действия и се опитва да използва за целта въпроса за Кримския мост и Азовско море. Именно този повод беше използан от Киев на 25 ноември 2018. Впрочем, тук е мястото да напомня, че една от страните в спора за Азовско море е и непризнатата Донецка народна република, чието единствено пристанище е Новоазовск, но тя вече създаде своя военноморска Азовска флотилия и планира да развива търговско-икономическия потенциал на акваторията си. В рамките на тези планове, руското пристанище Таганрог например, се разглежда като основен порт за бъдещии доставки на въглища за държавите от Близкия Изток и Северна Африка.

 

*Център за мониторинг и превенция на конфликтите

Check Also

Швеция увеличи „Грипените“ с 2, след като видя, че НЯМА ДА ГИ ДОСТАВЯ… Як удар под кръста за янките… Ще излязат на загуба като добавят 2 и те :)

Кефи ме как шведите ще го начукат на американците. Ясно е, че взимаме Ф-16. И …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *