Home / Под лупа / Благо(у)родия като граф Игнатиев са ни посочили пътя към решаването на “циганския проблем”

Благо(у)родия като граф Игнатиев са ни посочили пътя към решаването на “циганския проблем”

Предисловие като за предсказуеми комента(то)ри: не се кандидатирам за нищо – както и през всички изминали десетилетия , белязани от избори – нито за баснословната заплата на евродепутат, нито за поста на “бедния” в сравнение с него местен роднина в туземното ни Народно събрание, нито за местен управник. Не ми пука,  че мнението ми не печели толкова любимата на публичните плямпачи “всенародна” подкрепа.

Става дума отново за еврейския, пардон – циганския проблем в България, в която толкова се гордеем със спасяването на българските евреи от концлагарите на смъртта, но е пълно с желаещи при първа възможност да натикат циганите в газовите камери. Вкупом и без остатък, че каквито са плодовите тези нечовеци не бива да им се оставя шанс да ни застрашават с бебетата си.

Сред бойците на антициганския фронт тече “патреотично” състезание с пълното съзнание, че да правиш обобщения срещу “циганската наглост” по повод конкретно престъпление да отделни индивиди е печеливша ( предизборна) тактика.

Търсенето на виновника за несгодите ни като народ и държава у нас ескалира и без повод, но когато той се появи, какъвто е побоят, нанесен от двама цигани над българин в пловдивското село Войводиново, афектираните откриватели на универсалното зло у нас моментално предлагат варианти на “окончателното решение” ( както в нацистка Германия наричат плана за унищожение на евреите и циганите).

Кой е предизвикал инцидента във Войводиново ще се изяснява тепърва, но за хиляди наблюдаващи ( по телевизора) случая прокурори и съдии всичко е ясно по отношение на вината. Както обикновено, когато са замесени цигани. А и да не са замесени, щом има престъпление, те са обичайните заподозрени. Друг е въпрпосът, че когато българи отмъкнат 4 милиарда чрез фалирането на една банка държавата не бута къщите на заподозрените, а прави възможното да обезщети пострадалите от падението на бившия банков възход, от който ловко са се възползвали приживе на КТБ.

Фашизоидите в България не се свенят да говорят за престъпност по етнически признак. Не се притеснявам и аз да определям като фашизоидно това поведение и склонността към подобно обобщение.  Защото това подвеждане под общ знаменател е пропагандна стратегия, върху която цели партии си прокараха пътя към парламента.

Циганите в България станаха изключително нагли вече. Преди няколко дни набиха полицай, преди два дни бият военен. Това не може да продължава повече и търпимостта на българското общество се изчерпа”, отсече в рамките на неофициално започналата вече предизборна кампания бившият кандидат за президент Красимир Каракачанов, който вкуси от сладостта на изборния успех, почти достигайки чрез брутални лъжи във връзка с очаквана многомилионна бежанска вълна до втори тур на президентските избори през 2016 г. 

За такова изказване в нормална държава с демократични традиции всеки управляващ политик щеше да бъде принуден от обществения натиск да си подаде оставката. Но у нас няма такъв – имам предвид обществен натиск. Защото омразата по колективен признак срещу цял етнос отдавна е превърната в политическа норма, която не само е приемлива за мнозинството българи с арийско самочувствие за етническо превъзходство, но и е платформа за израстване в политиката на спекуланти, които не се гнусят да сеят омраза в нарушение на самата конституция.

Знам всички отговори на така поставения въпрос и те варират в диапазона от аморфните призиви за усмиряване на “циганската престъпност” , през уж умерените предложения за насилствени мерки за налагане на образователен ценз чрез финансови репресии, ограничаване на избирателните права и раждаемостта, до …Да не продължавам с разнообразието на човекомразието, съсредоточено върху най-низшата каста от обществото.

Фашизоидността на призивите за разправа с най-уязвимата част от българските граждани, както вече отбелязах, контрастира рязко със самочувствието ни на нация, спасила своите евреи от газовите камери на Хитлер, в които той е изпратил повече от милион цигани. За последните обаче тук никой не споменава. Защото са последните, които биват споменавани у нас, когато става дума за съпричастност и толерантност към различните човешки същества.  

И друг път съм питал и пак ще повдигна въпроса: къде са русофилите, изживяващи се като антифашисти, да се възмутят от тази фашизоидност? А че тя вирее ( не само ) у нас, можем да се уверим по аналогия с тъмния пример на “братска Русия”, за която правозащитничката Анна Политковская отбелязва в своя дневник ( издаден след убийството й в отделна книга)  на 23 декември 2003 г. във връзка с намерени в Москва в кофи за боклук отрязани глави на мургави кавказци, жертва на масираната расистка пропаганда в Русия срещу кавказците:

“Такива са резултатите от расистката пропаганда в предизборната кампания. Нашият народ е много податлив на фашистка пропаганда и реагира веднага. По-рано този месец Родина, партията на Дмитрий Рогозин, спечели в москва 15 процента”. ( Анна Политковская “Руски дневник, стр. 56)” http://ivo.bg/2016/10/25/московската-група-на-20-те-г-20-срещу-отбо/

Знам също, че разгневените от моята позиция любители на омразата срещу циганите ще се опитат да ме заковат на рендосаната на техните компютри дъска на позора с най-трудния въпрос: какво предлагам!

Какво ли? Ето какво. 

Предлагам да си гласуваме антицигански закони, че поне да узаконим ставащото в главите ни, вместо да нарушаваме масово конституцията, забраняваща пропагандирането на омраза на етническа основа. 

Имаме пример как се прави това с първото в света антиеврейско законодателство, прието в Русия през 1882 г под формата на т.н. майски закони. Автор: министърът на вътрешните работи Николай Игнатиев, ярък представител на крайния руски шовинизъм, антисемитизъм и прочее мракобесни характеристики на руските традиции в преследването на всяко свободомислие, но любимец на българските русофили заради ловкостта, с която успява да ги излъже, че Русия ни е дарила свобода и земи.

У нас си имаме готови прототипи – като граф Каракачанов, граф Сидеров и прочее благоуродия.

В помощ на търсещите “окончателно решение” цитирам част от въведението в книгата “Измамата “Сан Стефано”, посветена на това кой е бил наистина Игнатиев.

Всяка прилика между отношението на Игнатиев към евреите и на Каракачанов към циганите не е случайна.

“Игнатиев е награден за заслуги към руското мракобесие от новия император Александър III с поста министър на държавното имущество. Броени седмици след като на 1 март 1881 г. загива при атентат царят Освободител ( на крепостните роби в Русия) Николай Игнатиев става по волята на новия император министър на вътрешните работи. 

Генерал Игнатиев е издигнат за заслуги в борбата му срещу евр(оп)ейското влияние като най – виден представител на руското мракобесие. Доказал се е като върл реакционер още като дипломат на Балканите, воювал  “ с болка на сърце” срещу проникването на европейско влияние сред народите на полуострова. Натоварен е в ролята на водещ руски православен фундаменталист и радетел на идеята за подчиняването на славяните на руските имперски интереси да бди в самата руска империя да не покълне европейско влияние. Това го прави особено актуален за реанимирана употреба от страна на съвременната кремълска пропаганда в България за нуждите на московската антиевропейска и антизападна доктрина в усилията на Москва да насъсква България срещу нейните западни съюзници. 

Николай Игнатиев се самоопределя като заклет антисемит в интервюта с меродавни автори. Сред тях е английският журналист Чарлз Марвин, който познава Русия от 16 годишен. Живее там с баща си, нает като инженер по проект на река Нева. Научава руски по време на своя 6 годишен престой, продължил до 1876 г. От в. “Глоуб” го наемат като кореспондент за година и половина в Санкт Петербург. Завръщайки се в Лондон е приет на работа във външното министерство. Доверяват му на 29 май 1878 г. да направи копие от тайната сделка на Великобритания с Русия, подготвена за подялбата на плячката от Руско-турската война ( за сметка на българите), обявена по онова време. Чарлз Марвин предоставя още същата вечер резюме на документа на в. “Глоуб”. Скандалът принуждава премиера Солсбъри да заяви на 1 юни в камарата на лордовете, че публикацията е лъжа. На 14 юни “Глоуб” публикува пълния текст на срамната сделка с Русия ( за българска сметка). Храбрият журналист Чарлз Марвин е арестуван на 26 юни, но три седмици по-късно е освободен поради липса на доказателства за извършено престъпление. След това журналистът публикува пълни разкрития как Англия и Русия тайно са се договорили на 31 май 1878 г. за подялбата на балканското наследство на победената от Русия Османска империя.

Чарлз Марвин интервюира министъра на вътрешните работи на Русия Николай Игнатиев през 1882 г. и му задава въпрос за отношението му  към евреите. На което Игнатиев отговаря:

„Евреите сами се обявяват за общност. Те имат свои собствени обичаи и навици и не биха следвали тези, установени в Русия. Те са държава в рамките на държавата. Как бихме могли да се справим с подобен чужд елемент?“  

  Чарлз Марвин пита за уточнение:

„Но недоволството е, че Вие няма да позволите на евреите да се възползват от привилегиите на останалите граждани на Русия”. 

На това министър Николай Игнатиев отвръща с кратка лекция по отношение на “мръсния евреин”, който  “угнетява хората” и заслужава да бъде изгонен от Русия ( както и става с 1 милион евреи след погромите от май 1881 г. в руската империя):

“Ако сте живели в Южна Русия тогава ще знаете какво е евреинът. Той е мръсен, облича се различно от всички останали, организира свое собствено общество и угнетява хората. Както отбелязах преди време пред една делегация, която ме чакаше – да уважаваме изгонването на евреите от определени градове и територии – как бих могъл да накарам хората да те приемат ако ти правиш всичко по силите си, за да ги накараш да те мразят и отлъчват?“  (Чарлз Марвин, „Руското настъпление към Индия“, разговори със Скобелев, Игнатиев и други изтъкнати руски генерали и държавници, централно азиатския въпрос, Лондон, Законът Сампсън, Марстън, Съърл и Ривингстън, 1882, стр. 233.)

За същото свидетелства и Уйлям Томас Стийд, известен и като писател, предвидил катастрофата на “Титаник”, загинал отгоре на всичко въпреки пророчеството си в катастрофата на борда на същия този кораб през април 1912 г..

“Генерал Игнатиев има често посещения от равините, когато е Министър на Вътрешните работи, и в своите интервюта с делегациите той се изказва по обичайния си начин. Той им казва, че когато равините ревизират Талмуда и  прочистват пасажи, които учат евреите, че вярата не трябва да се поддържа чрез идолопоклоничество, те самите могат да се върнат и да помолят да им бъдат възстановени и да споделят именно привилегиите на идолопоклоничеството. „Ние страдахме под робството на Египет,“ казват равините. „Но“, язвително отвръща Игнатиев, „ако е така, защо не си излязохте от Египет? Къде беше вашия Моисей? Аз бих бил твърде доволен да му дам всичката власт да заведе вашите хора в земите на Ханаан. Фараонът не би ви пуснал; аз, от друга страна ще изпитам задоволство да ви дам всяка възможност да заминете.“ W.T. Stead, “Truth About Russia”, London, 1888, Cassel and Company, Ltd, pp. 305”.

Както се вижда, има решение на въпроса с циганите. Подсказва ни го самият “граф”, т.е. един руски благуородник, който явно е впечатлил своите германски следовници, създали също толкова благоуродно ударно в Германия антисемитските закони за прочистване на нацията. Колко му е да се възползваме от този богат опит!

 

НА СНИМКАТА: Бившият руски посланик Юрий Исаков скланя глава пред паметника на антисемита Николай Игнатиев в София – един блогоуроднически, достоен за копиране жест, продължен и от сегашния посланик Макаров

images-1

 

ОЩЕ ПО ТЕМАТА С ДНЕШНА ДАТА:

jertvi_na_komunizma1_1_

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Check Also

Слави Трифонов: Не ви ли пука как харчат парите ни?

Вчера, по повод на информация от bTV Новините, че сцената за откриването на “Пловдив – …