Home / Uncategorized / Алтернативен бюджет на ИПИ: 1 млрд. излишък вместо 600 млн. дефицит със същите заплати и социални плащания

Алтернативен бюджет на ИПИ: 1 млрд. излишък вместо 600 млн. дефицит със същите заплати и социални плащания

За 16-а поредна година Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представи алтернативен на държавния бюджет.

Бюджетът на ИПИ предвижда близо 1 млрд. лв. излишък вместо заложения от правителството 600 млн. лв. дефицит, като не намалява предвидените разходи за държавни заплати и социални плащания, а предлага свиване на държавната администрация с 10%. 

Алтернативният бюджет предвижда мерки за намаляване на данъчно-осигурителната тежест, повече избор в пенсионното и здравното осигуряване, оптимизирана администрация, начало на здравна реформа и по-голяма самостоятелност за общините. 

Икономистите от Института подчертаха, че прогнозите за икономически растеж, на които Министерството на финансите базира своя проектобюджет, са неоправдано оптимистични и не съвпадат с прогнозите на Европейската комисия или Международния валутен фонд. Те допълниха, че дори очакванията на правителството за растеж да се оправдаят, залагане на 0,5% дефицит при 4% растеж е изключително безотговорно.

Експертите от ИПИ допълниха, че това противоречи на ключовата икономическа логика, според която е правилно да се залага излишък във времена на икономически растеж (каквито са сегашните) и дефицит – във времена на икономически спад. Според Десислава Николова, главния икономист на ИПИ, бюджетът демонстрира желанието на управляващите за непрозрачно и безконтролно харчене към края на годината. 

Икономистите от ИПИ са реформирали бюджета там, където според тях той е най-неефективен, като обемната публична администрация, държавните субсидии и дискреционните капиталови разходи в края на годината. 

Алтернативният бюджет предвижда по-малка, но по-добре платена администрация. Според старши икономиста на ИПИ, Петър Ганев, това е наложителна промяна – данните посочват, че през последните три години не са извършвани никакви реформи в публичния сектор и броят на заетите в него е почти константен.

В бюджета на ИПИ са запазени всички социални плащания и държавни заплати, както са заложени в проектобюджета, включително увеличението на учителските заплати. Алтернативата на ИПИ не намалява разходната част радикално – реално предвидените разходи в алтернативния бюджет за 2019 г. не са по-ниски спрямо тези на правителството за 2018 г.

Фокусът на изготвения от ИПИ бюджет е здравеопазването, като експертите предлагат дългосрочна реформа в сектора вместо „разходните кръпки“, които се наблюдават последните години. За пример те дават Холандия, която извършва реформа в продължение на повече от десетилетие, за да постигне резултатите, на които се радва днес. 

Според Калоян Стайков, главен икономист в ИПИ, парите за здравеопазване не достигат, не защото не са достатъчно, а защото не се харчат правилно. Според статистиката на Института, нашият доход е наполовина на средния в Европа, но все пак харчим почти средното за ЕС количество за здравеопазване, изчислено като дял от брутния вътрешен продукт. Сред последните държави, присъединили се към Европейския съюз, Словения е единствената, която плаща повече от нас.

Предложението на Калоян Стайков е да не се предприемат каквито и да било радикални действия в следващите три години, като през това време да се извършат редица проучвания и да се анализират получените данни, за да може да идентифицираме точните проблеми и решения. Според него е важно в центъра на системата да бъде поставен пациентът, а не болницата, както е в момента.

За тази цел Калоян Стайков предлага увеличаване на конкуренцията при здравното осигуряване и набавянето на здравни стоки и услуги и създаването на информационна система, която да обслужва пазара, а не държавната администрация. Сред предложенията в бюджета е и прехвърляне на 2 процентни пункта от вноската за здраве към частен фонд като първа стъпка към разбиване на монопола на НЗОК. Същото предложение има и за пенсионните осигуровки. 

Сред предложените мерки са премахване на данъци – върху дивидентите, лихвите и застрахователните премии, но и отпадането на някои данъчни облекчения като преотстъпване на корпоративен данък и преференциална ставка на ДДС за туризма, които ще допринесат с над 200 млн. лв. към държавната хазна. Експертите от Института предлагат и да се замразят минималната работна заплата и максималният осигурителен доход.

В дискусията след представянето Георги Ангелов от Института за пазарна икономика подчерта, че е важно в бъдеще да не се увеличават данъчните ставки, а да се повиши тяхната събираемост. Според него мерки като обновяването на касовите апарати в търговските обекти са непопулярни, но необходими, за да бъдат предотвратени нарушения и да се пълни държавната хазна, без да се гони бизнесът. 

От Института публикуваха и своята традиционна „разходна бележка“, която показва, че Бюджет 2019 ще струва 6306 лв. на всеки един от нас, включително и на невръстните деца. Според изчисленията на ИПИ най-големият разход (почти половината от общата сума) е за погасяването на стари дългове, а следващият най-голям е този за пенсиите – 1423 лв. на човек. Сайтът www.kolkodavam.bg предлага лична „касова бележка“ на всеки, който желае да провери точно колко плаща на държавата, като базира изчисленията на личните му приходи и разходи.

Целия алтернативен бюджет и още данни и графики можете да намерите тук: https://ime.bg/bg/articles/alternativen-byudjet-s-niski-danyci-i-reformi-2019-g/

Check Also

Петролната асоциация предложи през зимата да не се влага биодобавка в горивата, за да паднат цените

Представители на Българската петролна и газова асоциация предложиха мерки за намаляване на цените на горивата …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *