Home / Под лупа / Аз бях гей

Аз бях гей

Разказът на един бивш гей-активист, който преодоля хомосексуализма

***

Бях гей, или поне така си мислех.

Реших, че сигурно съм гей, когато бях на тринайсет, защото не знаех как да владея узряващата у мен мъжественост. Чувствах се много уплашен. Баща ми вече ми беше показал, че има от какво да се страхувам: той изневеряваше на майка ми и я оставяше да плаче самотна и съкрушена, отдадена на отчаяни опити да спаси една мъртва връзка.

И когато се изправих пред избора дали да бъда „мъж” или да си бъда просто „аз” – виждах моето „аз” като „доста по-свестен човек”, не като „мъж, който ще върши такива ужасии като другите мъже, – реших, че ще си бъда „аз”. И тъй като това „аз” се виждаше като нещо по-различно от „мъж”, същото това „аз” стана гей.

Не твърдя, че при всички хомосексуалността получава начало тъкмо по такъв начин. Просто споделям как това се случи с мен.

В моя живот този обрат придоби всеобхватен характер, тъй като винаги съм имал стремеж да постигам максималното във всяко нещо, с което се захващам. Включих се всеотдайно в акциите за равноправие на хомосексуалистите. Началото на тази моя дейност беше положено в „Дартмът Колидж”, където по това време учех и бях на двайсет години. През 1996 г. участвах в демонстрациите във връзка с Националния конгрес на републиканците в Сан Диего. По време на тези демонстрации ние пишехме с тебешир по тротоарите нашите си измислици и после обикаляхме в кръг около тях с разни въодушевени призиви.

Когато станах на двадесет и две, започнах да работя за „XY Magazine” – първото списание, създадено специално за млади гейове. Малко преди да навърша двадесет и пет се включих като редактор на изданието на „Наръчник за оцеляване на ХY*: всичко, което трябва да знаете, когато сте гей на млада възраст” – първото издание на „справочник” за млади гейове. На двадесет и шест години напуснах работата си в „XY Magazine” и станах учредител на „Young Gay America” – дългосрочен обществен проект с некомерсиална цел, който намери реализация в цяла Северна Америка чрез специално провежданите срещи с мъже и жени хомосексуалисти, разговорите с които публикувахме в уебсайта на общността заедно с разкази за личните съдби на тези хора.

През 2004 г. движението „Young Gay America” се трансформира в списание „Young Gay America Magazine”. Във времето след учредяване на движението през 2001г. до началото на издаването на това списание аз бях защитавал публично своите позиции в над петдесет вестници, списания, телевизионни и радиопредавания.

В качеството си на експерт по младежка хомосексуалност аз получавах покани за участие в редица престижни срещи и дебати по целия свят, в университетски консултационни съвещания и конференции. През 2004 г. участвах в първата експертна телевизионна дискусия за американския младежки хомосексуализъм, проведена във Факултета по държавно управление „Джон. Ф. Кенеди“ към Харвардския университет.

Като активист в „Young Gay America” аз имах срещи със световни лидери. Бях приет на среща с кмета на Берлин и премиера на Канада. Движението „Young Gay America” получи наградата „Национален модел за подражание”, а филмът, който беше направен с наше участие, получи прожекции в над петдесет международни филмови фестивала, спечели ред отличия и беше прожектиран дори на специална двупартийна среща на Американския конгрес. С други думи, движението „Young Gay America” се оказа доста успешна кариера за мен.

Списанието „YGA Magazine” спечели широка читателска публика, а сред абонатите му веднага се наредиха няколко гимназиални библиотеки от Северна Америка. То намираше одобрение и от родителски сдружения. В класацията на „Amazon.com” получихме от читателите най-висока оценка по петобалната система. Списанието определено удовлетворяваше очакванията на много хора. Аз обаче не бях сред тях – имам предвид, аз не се чувствах удовлетворен от себе си.

Имах връзка, която ми се струваше трудна за обяснение, защото някои неща в нея никак не ми допадаха. Чак много по-късно ми стана ясно, че тези неща не са били някакви специфични недостатъци конкретно на тази връзка. Само че тогава аз все още не бях наясно какво точно ме смущава.

Едва когато сложих край на връзката и на работата си за списанието, аз прозрях, че за мен най-смущаващ е бил сам по себе си хомосексуалният характер на тази връзка.

Твърде непонятно звучи подобно нещо от устата на човек, който освен всичко друго е бил „пионер” в движението за права на гейовете (или поне като такъв ме определяха някои хора, при все че аз никога не съм гледал така на себе си, но пък и никога не съм отхвърлял техните възхвали). Твърде необичайно и неразбираемо наистина звучат подобни думи. По-нормално е човек да си признае, че е престъпник, отколкото гей да каже, че хомосексуалността е била мъчнотията на живота му.

Това веднага бива заклеймявано като „вътрешна хомофобия”.

Да, но за мен „вътрешната хомофобия” е понятие, което няма с какво да ме уплаши, защото съм чел и изучавал много неща за нея, а освен това съм участвал доброволно в поддържането на преки телефонни линии от национален мащаб за напътствия и съвети към хомосексуалните граждани в държавата – в тази си дейност съм водил разговори с повече от хиляда случайни младежи от 38 щата и четири канадски провинции, дори и с такива от Загреб, Хърватска, и у всички тях „вливах силата” да осъзнаят колко важно е да преодолеят вътрешната хомофобия. Така че аз съм наясно какво всъщност представлява подобно състояние.

Работата е там, че не вътрешна хомофобия беше това, което породи у мен така наричаната фобия, или „омраза”, към собствената ми хомосексуалност.

Това беше Бог.

Да, знам, думата „Бог” е станала шаблонна и неубедителна. Хората бягат от тази дума. Сам успях да разбера това и искрено съжалявам, че е така.

И все пак в моя живот се случи именно това. В моя живот почувствах в душата си болезнено смущение, почувствах как със своите действия съсипвам безброй хора, обърнах се към Свещеното писание и след много молитви постепенно си дадох сметка, че ако Библията понякога ни плаши, то е защото хората със своите дела са направили така, че там да звучат страшни неща.

В моя живот открих един много индивидуален Бог, с Когото мога да говоря и от Когото научих, че у мен, както у всеки друг човек, има една особена красота. В моя живот колкото повече време отдавах на Бога, толкова повече се доближавах до Него. В моя живот Бог е моят най-добър приятел.

Благодарение на Бога и на всичко онова, което Той ми откри, аз развивах все по-дълбока и по-ясна представа кой съм и за какво съм роден. Следвах Неговите напътствия и четях множество книги, които ми откриваха лукавите тайни на такива неща като социализма, социалните програми за превъзпитание и равноправие, националните инициативи за изследване и терапия на хомосексуалността. Всичко прочетено ми помогна да си отворя очите за истината.

За мен беше и благословение, и унищожение – тежко душевно премеждие – фактът, че Бог ми откри действителния образ на живота. Нямаше съмнение какво се иска след това от мен: да се откажа напълно от дотогавашния си начин на живот. В Свещеното писание Иисус ни призовава да предадем живота си на Него. В известен смисъл аз вече бях добил воля и желание да направя това.

И го направих. Станах християнин. И положих началото на своето изцеление. И днес вие сте свидетели, че съм човек изцерен.

Така моят живот се превърна в живот на изцелението от хомосексуалната похот и аз пиша за него с желанието да поправя заблудата, че хомосексуалността е нелечима. Това не е истина. Изцелението е напълно възможно. Ето, аз го постигнах.

Как точно се е случило? Нека да отбележа, че много неща в случая са твърде лични. Но като цяло всичко е свързано с внимателно вникване в тайните на човешката душа, с опознаване на произхода на човешкото „желание”, с добиване на способност да се прави разграничение между нашите лични представи за „желание” и истинната му природа, и ред други неща от този род.

Ако някой се поинтересува и поиска да представя нещата в повече детайли, бих могъл и с удоволствие бих го направил. Но тук за по-кратко обръщам внимание преди всичко на факта, че успях да постигна това. И наистина се чувствам изцерен.

Не търся нито признание, нито похвала. Дори не държа някой да се радва за мен – знам, че много хора ще се почувстват на практика сломени, щом тези мои думи стигнат до тях.

Не се съмнявам в това, защото ако допреди няколко години аз самият се бях сблъскал с някой, който да твърди подобни неща, сигурно щях да го поставя под номер едно в списъка с врагове на съвременното общество. Само че в днешните ми смирени дни аз се чувствам щастлив от постигнатото.

Това беше всичко, което исках да споделя.

***

Но като се замисля, едва ли е всичко. Насоча ли мисли към отминалото, веднага си спомням как още отначало ми внушиха, че хомосексуалното у мен е нещо вродено и необратимо. Много хора ми насаждаха именно това смущаващо разбиране. Същото се насажда и днес. Същото съм насаждал на другите и аз самият! Бях организирал цяла медийна кампания за постигането на тази цел!

Значи не е всичко – имам предвид това, което искам да споделя. Моята борба не спира дотук. Защото хомосексуалността за мен е не просто нещо, от което аз се изцелих, тя е една зла лъжа, и колкото и да се твърди обратното, не е невъзможно да се очистиш от нея.

Не просто да очистиш тялото си, а да очистиш душата си – аз вече от опит знам голямата разлика между това, което беше душата ми, когато бях гей, и това, което е тя днес.

Аз съм пряк свидетел на прехода на човешката душа от единия край към другия и съм изпълнен с желанието никога повече да не я връщам в предишното! Това е безусловно мое желание, защото днес дори мислите ми се отвръщат от спомена за моята някогашна практика. Тя ми изглежда като най-нелепото и противно нещо, от което буквално ми се повдига.

Малко само да се вгледам и веднага разбирам защо я приемам така! Всички хора трябва приемат хомосексуалността като нещо противно, защото това ще ги предпазва от нея. А не трябва да й се поддават, тъй като това ще ги лиши от създаването на рожби – нещо, което ние по самата своя природа трябва да желаем, за да запазим човешкия вид. Толкова проста и очевидна е причината, поради която трябва да виждаме хомосексуалността като нещо противно. Няма нищо лошо хората да я приемат като такава. Повече от логично е даже!

В крайна сметка непонятното е да не я приемаме за противна. Ами ако престанем да гледаме с отвращение на всички порочни практики в живота ни – на всичко, което ни пречи да водим своя нормален живот според това, което ни е дадено да бъдем, – какво ще се получи тогава? Дали ще ни остане онова вродено, естествено усещане за нашата същинска природа, за нашето призвание, за целта на земния ни живот?

Добре разбирам какво се влага в понятието „хомофобия”. Само че тук не става дума за никаква „фобия”, а за здрав човешки разум.

Ето защо държа да се знае, че вече съм съвършено наясно какво представлява хомосексуалността. И в моя живот оттук нататък ще полагам неуморни усилия да се боря срещу нея. | www.wnd.com

Бележки

* XY: характерната за мъжкия пол двойка хромозоми – Б. пр.

Превод: Анжела Петрова

Check Also

Остротата на данните за тъпомера на покорството на София пред Москва

Поради каква причина българската милиция държи трети ден в ареста заловен от нея по заръка …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *